България в Първата Световна Война
При избухването на войната България обявява, че ще запази неутралитет, но „с пушки при нозе“. И двата военни блока се опитват
да я привлекат на своя страна заради важното й стратегическо месторазположение. През май 1915 г. Антантата обещава на България
/ срещу незабавната й намеса на нейна страна/ да получи след края на войната Източна Тракия до линията Мидия – Енос, "безспорната"
и част от „спорната“ зона в Македония, както и подкрепа в преговори с Румъния за Южна Добруджа и паричен заем. Предложенията не
са съгласувани предварително със Сърбия и Гърция, които се обявяват категорично против отстъпване на тяхна територия. По
същото време Германия и Австро-Унгария гарантират настаняване на българите в Южна Сърбия (Поморавието) и в цяла сръбска
Македония веднага след тяхното завладяване, незабавни преговори с Турция за териториални отстъпки, както и връщане на
българските територии, отнети според Букурещкия договор, ако Гърция и Сърбия се присъединят към противниковия блок.
Въпреки протеста на опозицията, българското правителство застава на страната на Централните сили. На 24 август
/6 септември 1915 г. сключва договор и тайна конвенция с Германия, допълнени от Военна конвенция с Германия и Австро-Унгария.
С тях България поема ангажимента да се включи във войната на тяхна страна като в замяна получи земите отнети от
съседните балкански държави след Междусъюзническата война и заем от 200 млн. франка. На същата дата е подписана и
конвенция с Турция, уреждаща поправка на границата в полза на България по долното течение на р. Марица. В крайна сметка на 10/23
септември 1915 г. България извършва обща мобилизация, а на 1/14 октомври обявява война на Сърбия. Срещу нея настъпват Първа и
Втора армия, а Трета армия е оставена в Северна България срещу евентуална заплаха от Румъния. В началото на войната българската
армия наброява 530 000 войници и офицери, но до нейния край достигат 850 000. През 1916 г. се установява равновесие на силите
между воюващите групировки и както на Западния, така и на Южния фронт се налага позиционна (окопна) война. От всички балкански
страни само България и Османската империя се включват във войната на страната на Централните сили.
Епопеята при Добрич (5-7 септември 1916)
Освобождението на Добрич и тридневните боеве за неговата отбрана са важна съставна част от Добруджанската операция
на Трета българска армия. Още при изготвянето на плана за водене на бойните действия Щабът на генерал Стефан Тошев възприема
Добрич като важен стратегически пункт, от който зависи по-нататъшното успешно настъпление. Българското командване предполага,
че след насочването на главните сили на армията към Тутракан е твърде вероятно да се очаква ответен румънски контраудар по направлението
Добрич - Варна. Затова се планира и съвместно настъпление от различни посоки към Добрич на т.нар. "подвижният резерв" на Варненския
укрепен пункт (ВУП) И 2-а Бдинска бригада от VI Бдинска пехотна дивизия. С оглед овладяването на Добрич, на 3 септември 1916г.
рекогносцировъчен отряд на варненските войски предприема офанзива и след няколкочасов бой превзема с. Баладжа (дн. с. Стожер),
намиращо се на 9 км от града. Същия д бригадата от VI Бдинска пехотна дивизия с начело генерал-майор Христо Попов, включваща 35-и
пехотен Врачански полк, 36-и пехотен Козлодуйски плок, 6-а пионерна дружина и 2-и артилерийски полк се придвижват до селата
Екисче (дн. с. Бенковски) и Владимирово, достигайки на около 20 км от Добрич. През това време I конна дивизия водена от ген. Иван Колев,
която дивизия има задача да се утвърди в освободения Куртбунар (дн. гр. Тервел) и да пази фланага на настъпващите по Тутракан български части.
Сутринта на 4 септември Щабът на Трета армия решава да отложи предвидената атака на тутраканската крепост поради лошото време. При това
положение командването преценява за добре, че ще бъде да се превземе Добрич до вечерта, както е казано в заповедта издадена малко по-късно
преди обед на същия ден. ВУП решава да си удвои силите на своя "подвижен резерв", който сле дудвояването включва три пехотни дружини от 8-и
Приморски полк, 1-а дружина от 48-и пехотен полк, както и три скорострелни батареи от 5-и артилерийски полк. Следобед в 17ч. на същия ден войските на ген.
Кантарджиев влизайки в опразнения от румънците град са посрещнати като освободители. По заповед на командването на румънските войски 19-ата
пехотна дивизия начело с ген. Аргиреску е придадена в подчинение на 47-и руски корпус с начело ген. Зайончковский. Корпусът пристига в съответствие с
руско-румънската военна конвенция. Рано сутринта на 5 септември ген.Зайончковский започва операция по повторно завладяване на Добрич само разчитайки
на численото превъзходство, което има неговата армия и общо взето така започва т.нар. от съвременните историци "Добричка епопея" или по-просто казано
тридневните кръвопролитни боеве за Добрич. Първоначално удара го поемат варненските войски разположени на 3-4 км северно от града без възможност
да подготвят своите позиции. До обяд на същия ден малобройните защитници на Добрич отблъскват успешно няколко атаки на руската кавалерия.
Генерал Зайончковский прави опит за обход по фланговете на приморците, но без успех поради добрата координация между варненските и бдински войски.
По настояване на ген. Кантарджиев една дружина от 35-и полк е изпратена към неговия десен фланг. В същото време 36-и Козлодуйски полк оказва
навременна и ефикасна подкрепа по левия му фланг, настъпвайки от с. Суютчук в титла на атакуващия Добрич противник. Взети са незабавни мерки за отбрана на града.
А за началник на войските в района е назначен генерал-майор Кантарджиев. През нощта срещу 6 септември по жп линията Девня - Добрич пристигат първите подкрепления
за бранителите на града. Пък на 6 септември следобед боевете край Добрич са подновени с нова сила. От района на с. Каралез (дн. с. Царевец)
настъпват частите на 61-а пехотна руска дивизия под командването на генерал Симански, както и 19-а румънска дивизия. Междувременно
на 6 септември вечерта 36-иКозлодуйски полк заема височини 2 км северно от с. Осман факъ, където започва да се окопава. Атаката е отложена за 7 септември сутринта,
тъй като генерал Кантарджиевпоисква покрепа от бдинци за усилване на десния си фланг. Трета Армия значително променя ситуацията на Добруджанския
фронт. А след загъбата на крепостта в Тутракан от румънското командване нареждат на Зайончковскийда прекрати боя и да се оттегли нас евер, а по-късно поолуава
втора отменяща първата. В този ред на мисли решава да атакува Добрич на 7 септемви сутринта само с 61-а руска дивизия и сръбската доброволческа дивизия.
Най-критичните и решаващи боеве за отбраната на Добрич се разиграват на 7 септември 1916, когатоп рано сутринта силен артилерийски огън с превъзхожащи
сили атакува цялата дължина на фронта. С оглед на ситуацията командванаето на армията разпореждат на ген. Кантарджиев незабавно да съдейства на бдинци
като предприеме настъпление пред своя фронт. Особено важна и решаваща за изхода на битката е намесат ана 1-а конна дивизия начело с ген.
Иван Колев, която на 7 септември се намира много далеч от мястото на послесражението. След като разбира за състоянието нза бранителите,
без да се замисли или да чака заповед от Щаба, насочва дивизията си към града. Това е рисковано, но правилно преценява, че това открива и
пътя противников към Варна. Н о за тази цел конницата трябва да извърви няколкочасов флангов марш пред погледа на 3-а кавалерийска руска дивизия.
Като странично прикритие от русите използва хитрия ход да остави само слабите конни разезди, а с цялата си мощ на дивизията заедно с двете
дружини от 16-и пехотен Ловешки полк се насочва към Добрич като в следобедните часове на 7 септември стоварва мощен флангови удар върху
сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолица), която започва да отстъпва и губи своята същност. А паниката обхваща противниковите сили
биещи се пред фронта на варненските войски. С успешното приключване на боевете на Добричката епопея от българска страна е провален и планът на
румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и оттам настъпление към Варна. И така сраженията край Добрич независимо
от опитите в близкото миналода бъдат заличени от нашата национална памет, те остават в историята като една от многото победи сътворени от българския войник
във войните за национално обединение.
