Генерал Иван Колев (известен с прозвището "Бащата на българската конница") е роден на15 септември 1863г. в село Бановка,
Бесарабия, което село се намира на територията на днешна Украйна. Известен е с това, че е командир на 1-ва конна дивизия
по време на Първата Световна война. Когато се мести в да живее в София той започва да гради удачна чиновническа кариера
в София, но избухналата през 1885 г. Сръбско-българска война преобръща живота му и поради тази причина се записва като
доброволец и решава да се отдаде на военна кариера, а през 1886 г. Колев вече е юнкер във Военното училище. Като русофил
участва активно в детронацията на княз Александър І. Заради това е разжалван и отстранен за кратко от Военното училище
И Все пак успя да го завърши като кавалерист и да продължи военното си образование във Военната академия в Торино. Той е
нямал време за личен живот, но успял да се ожени едва през 1897 г. Вероятно заради русофилството му и участието му в
детронацията на княз Батенберг, цар Фердинанд го недолщбва, но все пак 4 години е командир на елитния Лейбгвардейски конен
полк. С началото на Балканската война той е отстранен от конницата и е местен на рзлични места като щабен офицер и все
пак качествата му не остават незабелязани, защото в Междусъюзническата война е вече началник-щаб на Пета армия под
командването на ген. Стефан Тошев. През 1914 г. Иван Колев е повишен в чин генерал-майор и става командир на Десета Беломорска дивизия.

Две години е престоят му в Западна Тракия и има реален принос в налаганего на българската власт в тази присъедидена към България през 1913 г. област.
През май 1915 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а единственов Добруджа има
благоприятни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава такъв командир като ген. Иван Колев който е енергичен и неуморим
За кратко време успява да стегне конницата, че да я превърне в непобедима като към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части.
Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния той лично участва в бойните действия. Може да се отбележи, че лично той, заедно с още седем
кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника. На 4 септември за пръв път ген. Колев се сблъсква с руски войски. Той въобще не се поколеба
с това, че е русофил. При това се сблъсквайки с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит. Светкавичните действия на Първа конна дивизия зашеметяват
противника. Няма случай в Южна Добруджа, в който българската конница да не приеме сражение, обикновено срещу превъзхождащ по численост противник.
Иван Вазов даже пише следното признание за конницата: "Не конница – буря от бесни демони… Не конница – лава в димящи талази.".
Но за жалост както всяко нещо на този свят, той умира едва на 54 години на 29 юли 1917 г. във виенски санаториум целял сред куршуми и снаряди.